Фокусиране

Изключително удоволствие е за мен да ви представя техниката на Юджийн Гендлин – „Фокусиране”.

Юджийн Гендлин (Eugene Gendlin)

Фокусирането (focusing) е лесна и достъпна методика за здраве, спокойствие, хармония, осъзнатост и себеусъвършенстване.

Въведение във Фокусирането от самия Гендлин:

Когато за първи път се запознах с Фокусирането – експериментирах върху себе си и останах меко казано очарован.

Днес използвам елементи от тази методика в индивидуалната ми практика като психолог.

Ефектите са много. Ще спомена най-важният от тях – МЪДРОСТ. Фокусирането ни дава тази информация, чрез тялото, която има силата да промени живота ни, да ни отвори към себе си, света и любовта.

Целта ми е да ви вдъхновя.

В професионалния си и личен път се развивам на много хоризонти, а времето е величина. Разпознал съм фокусирането, като техника с огромен потенциал и ще се радвам следващите редове да ви вдъхновят толкова много, че да поемете щафетата в свои ръце. Да развивате и популяризирате фокусирането в България.

За мен остава удоволствието, че го има. Че се развива!

Накрая на статията съм сложил полезни линкове за Фокусирането и автора му.

Фокусирането е разделено условно на 6 стъпки, за да бъде преподавано. Самият Гендлин посочва, че стъпките се случат в един цялостен процес.

Историята на един „дребен” проблем

Сега ви оставям на Историята на един „дребен” проблем, в която са посочени 6-те стъпки на Фокусиране в действие.

„… Жената, която разказва това преживяване, е почти на 30 години. Аз ще я нарека Пеги. Тя и съпругат й – наричайте го Джон – живеят в едно предградие. Той се труди за една банка, където има реалната перспектива да стане ръководител. Пеги работи на непълен работен ден, като учител в прогимназията. Непълният работен ден е необходим, защото й дава възможност да се грижи за 5-годишния си син.

Една вечер Джон се връща ликуващ у дома. Президентът на банката му е дал ясно да разбере, че банката планира разширяване на операциите и той, Джон е смятан за ключова фигура в тези планове. По време на развълнувания си разказ пред Пеги за всичко това, Джон събаря чиния от кухненската маса, която се чупи. Това е най-хубавият й порцеланов сервиз. Пеги изпада в ярост, тича разплакана нагоре по стълбите и отказва да приготви вечеря. Тя беше изненадана и разтревожена от собственото си избухване. Такива бурни сцени не били обичайни за нея.

Седяла сама в спалнята и се опитвала да се стегне вътрешно, използвайки всички онези познати подходи, които използваме поголовно и рядко вършат работа. От начало се опитала да отхвърли проблема, като „дребен”, сякаш се надявала да го омаловажи и отстрани по този начин. „Добре, той счупи една чиния, казала си ядосано тя. Толкова ли съм тъпа, че да се тревожа за това? Проклетата чиния изобщо не е толкова важна за мен. И без това може да се замени…”

Това не помогнало. Тревожното чувство отказвало да бъде омаловажено до изчезване. След това Пеги се опитала да разбере причината за избухването си. „Така, през последните дни бях доста натоварена, казала си тя. Оставих работата си в училище да се натрупа и трябваше да оставам до късно, за да преглеждам и оценявам контролните. Не си доспивах … Вярно, сигурно е това. Нищо чудно, че съм толкова раздразнителна.”

Никакви резултати. Казаното от Пеги на себе си може да е било истина, но нищо не се променило вътре в нея. Гневното чувство на раздразнение останало на мястото си.

Накрая тя решила да опита да се фокусира. Бе практикувала фокусирането в продължението на няколко години и го правеше много добре – в известен смисъл беше „добра” в него, както човек може да бъде добър в някой познат език. Тя не преминала през всичките 6 стъпки на фокусиране една по една, както трябва да постъпи начинаещият, а се плъзнала през тях с едно-единствено непрекъснато движение. Но при пресъздаване на нейното преживяване тук ще отбележа различните стъпки, за да можете да разберете как е стигнала от едно място до друго.

Подготовка. Тя започнала с опит да се почувства колкото е възможно по-добре, отстранявайки всички излишни физически дразнители, които биха могли да маскират това, което тялото искало да й съобщи. Измила лицето си, защото го чувствала горещо и я сърбяло след плача. Свалила обувките си, поставила възглавницата до таблата на леглото и се облегнала върху нея.

Първа стъпка: Освобождаване на пространство

Тя оставила всичките си проблеми настрана, сякаш освобождавала пространства за себе си в стая на задръстен склад „Защо не се чувствам добре сега? Добре, остава ми онази голяма купчина писмени работи, с които трябва да приключа. А съществува и онзи проблем с изпращането на Джеф у дома от детската градина. И, разбира се, това ново отвратително преживяване със счупената чиния …”

Тя отстранила на известно разстояние от себе си всички тези проблеми. Знаела, че няма да успее да ги накара да изчезнат. Но знаела също, че като опитен фокусиращ може да си осигури малко спокойствие далеч от тях.

Втора стъпка: Почувстваното усещане

Сега тя насочила вниманието си към проблема, който изглеждал най-сериозен за момента: бурната сцена заради онази счупена чиния. Умишлено избегнала опити да реши нещо по въпроса, опити за анализиране на ситуацията и изясняване на причината. Просто потърсила в себе си почувстваното усещане за нея.

Тя попитала: „На какво приличаше усещането за всичко това?” И тогава позволила на неясното усещане само да дойде при нея – голямо, смътно, отначало безформено, с липсващи за описанието му думи, с липсващи етикети или идентифициращи знаци за каквото и да било.

Пеги не проявявала нетърпение с тази безформеност. Не настоявала тя да се идентифицира. Нито се опитвала да й наложи някаква идентификация: „О, да, разбира се, това странно усещане трябва да е …” Просто го оставила да съществува в продължение на достатъчно време за оценка – може би половин минута.

Трета стъпка: Откриване на ключова дума

Сега, много тихо, тя попитала какво е качеството на почувстваното усещане. Опитала се да остави почувстваното усещане да се назове само или да позволи възникването на образ, който да му подхожда. Отново избегнала анализа, самоназиданието, предположенията и умозаключенията. Тя искала отговорът да изплува от самото усещане нагоре до повърхността, а не от обърканата врява в съзнанието й.

При трета стъпка една дума, фраза или образ – ако съотвества напълно – осигурява „ключова дума” за почустваното усещане. Тогава човек често може да почувства първата промяна, първото вътрешно движение (понякога само намек за движение), която казва: това е правилно.

Както често се случва, тя използвала почти едновремнно стъпките на фокусиране. Получила дума (трета стъпка), проверила я (четвърта), и попитала почувстваното усещане какво представлява тя (пета).

Използвайки повече думи от самата нея, аз бих изложил нещата така. Тя попитала: „Какво е най-лошото от всичко това?” Усещането се върнало: „Гняв към Джон.” Следващ въпрос: „За счупената чиния ли?”. Отговор без думи: „Не. Чинията няма нищо общо с това. Гневът е заради неговото ликуване и самоувереност по отношение на бъдещето му.”

По такъв начин проблемът се видоизменил. Вътрешната промяна била несъмнена.

Пеги приела окончателно тази информация и я усетила отново и отново, чувствайки извършващата се промяна в тялото си. И когато то спряло да се променя, тя продължила.

Подобна промяна може да възникне по всяко време при фокусирането. Човек я приема и продължава с нов цикъл фокусиране.

Тя отново получила почувстваното усещане – представляващо вече променения начин, по който целия проблем се намирал в тялото й. „Неговото ликуване … Какъв е сега целият му смисъл?”

Тя чакала. Не се опитвала да облече в думи почувстваното усещане. Седяла търпеливо и оставила почувстваното усещане да заговори само (отново втора стъпка).

Опитала се да почувства неговото качество, неясното неудобство от цялото нещо и получила „ключова дума” за това качество (отново трета стъпка).

Появила се една дума: „Завистлива”

Четвърта стъпка: Съответствие

Тя взела думата „завистлива” и я сравнила с почувстваното усещане. „Завистлива, това ли е вярната дума? Такова ли е това усещане?” Почувстваното усещане и думата очевидно били близки по значение, но не напълно. Сякаш почувстваното усещане казвало: „Това не е точно завист. Някъде в него има завист, но …”

Тя опитала „някаква завист” и усетила малко раздвижване – указанието, което й дало да разбере, че това е достатъчно вярно като ключова дума за почувствано усещане. Направила го отново и … да.

Пета стъпка: Питане

Сега тя попитала самото почувствано усешане: „Каква е тази някаква завист? Какво именно в целия проблем създава тази някаква завист?”

Тя оставила въпросът да стигне до неясното почувствано усещане и то леко се раздвижило. „Какво е това?”, попитала тя почти без думи.

И тогава внезапно се появила промяната. „Някаква ревност … ъ-ъ … прилича повече на … чувство за изоставяне.”

„Ах!” Това „ах” дошло с голямо, приятно усещане за движение. Тялото на Пеги й казвало, че е нещастна поради факта, че е спряла развитието на собствената си кариера.

Шеста стъпка: Приемане

Когато тя опитала да остане с облекчението от тази промяна, трябвало да го защити от гласовете, които не след дълго го атакували. „Не трябва да се чувстваш по този начин.” „Късметлийка си, че имаш учителската си работа.” А също: „Как можеш да напреднеш в кариерата си?” „Знаеш, че не можеш да предприемеш нищо по въпроса.”

Пеги отместила всички тези гласове на една страна. „Всичко това трябва да почака”, казала тя. И се завърнала към усещането за нови възможности. „Изостанала съм … мога ли все още да почувствам това?… О, да. Ето го отново, да … точно така … така се чувствам.”

Продължаване с нов цикъл фокусиране.

Но това качество – чувството, че си изостанал – представляваше само върхът на айсберга. Пеги искала да разбере дали то може да доведе до още промени.

Затова тя отново се върнала към цикъла от стъпки на фокусиране. „Какво е това усещане за изостаналост? Какво означава то реално за мен? Какво е най-лошото в него?”

Този сеанс на фокусиране продължил може би двайсет минути. Когато приключила, Пеги се почувствала невероятно освежена. Видът на проблема й се променил и затова и тя се променила. После двамата с Джон разговаряли спокойно за своя живот и бъдеще.

Счупената чиния била забравена. Този сеанс на фокусиране не премахнал проблема на Пеги с противоречието между кариерата и майчинството й, но е поставил началото на полезни промени вътре в нея. Следващи сеанси й разкриха повече неща за самата нея и й помогнаха да продължи развитието си след застоя.”

От книгата на Ю.Гендлин „Фокусиране”. Препоръчвам я!

Ако искате да опитате Фокусирането – пишете ми. Ще ви изпратя подробно описание на стъпките. Останалото е опит.

За желаещите да се обучават и да внесат този метод в България – ето линкове за повече информация:

• The Focusing Institute
• How to learn Focusing
• Eugene Gendlin bio
• The Focusing Institute – YouTube

Наистина ще се радвам да се докоснете, преживеете и осъзнаете силата на Фокусирането!

Почувстваното усещане (felt sense) отвежда към осъзнатост, а осъзнатостта е вече свобода.

Пишете ми, очаквам ви!